Традиция, но осъвременена. Кратка версия.
Трудно се събира последен учебен ден – тържество в детската ни градина и завършване на ученици, без да забравяме изпращането на абитуриентите – в една страница.
Смяната на мястото на това тържество за края на годината бе зелен светофар за освежаване и актуализиране на нашия ритуал. Подробности ще намерите в поредния илюстрован разказ на нашата последна тийнейджърска година. Това е само възможно най-кратката и сбита версия. След тържеството на малките, почти професионалната украса на двора минава на втората си версия – за абитуриентите ни.
Започваме на минутата, че ни чакат специалните ни гости – музиканти. Предаване и приемане на знамето на училището, нашият училищен ръководител не е на себе си от вълнение. Оставя битовите ни училищни подробности за после. Само ни показва статуетката за домакинство на международния конкурс по четене, който ще проведем през нашата 20-та учебна година!
Начало на програмата. С изпълнения на учениците, с втори том на книга на нашия 2А клас, с песни и анонси от невероятните ни водещи от 3А клас.
На сцената излизат нашите първокласници. Всяка година търсим идеи за специални гости, които да връчат свидетелствата на първокласниците и на зрелостниците ни. Тази година задачата е поверена на цяла група много специални за нас личности. Не са ни гости. Всеки път като прекрачат прага на нашето училище, те са си у дома. Става въпрос за нашите завършили ученици! Един от тях връчва свидетелствата на първокласниците, а един първoкласник никога няма да забрави този ден и най-вече кой му връчи свидетелството. И не защото е изтъкнат деятел на словото ни. А просто защото е неговият батко! Той го въведе през арката към класната стая, сега той му връчва свидетелството. Кръгът се затваря!
Продължаваме с песни от „Китчица“, с танци от „Българчета“. За първи път виждаме невероятните ни „Чудесия – майки“. Обръщам и особено внимание на стихотворението „Плас де Вож“ от Г. Господинов в изпълнение на наш френски татко. „Една българска роза“ изпълнява част от групата на татковците. Червените рози, които държат в ръка, поднасят на своята преподавателка и музикалната си ръководителка.
Майсторството на „Зора“ не ни изненадва вече. Щастието, което разпръскват, положителния заряд, който предават, ни поразяват отново и отново. И се пукаме от гордост, че с тях танцуват и нашите „Българчета“.
Началото на края и още един клас си отива. Даваме им думата. Словата им са мед за душите ни, за кой ли път ни уверяват, че сме на прав път! Само да вмъкна, че тази година имаме и първи 12-ти дистанционен клас. Четирима завършват присъствена форма на обучение. Един дойде от дистанционното, двама пък преминаха към тази форма.. Толкова разнородни училищни пътища, колкото различни са и самите те. Естествено, че ни разчувстват. Разбира се, че ще ги чакаме отново в училище. Вярваме, че няма да останат върхове, непокорени от тях. И ние искаме да им благодарим за усилията, за избора на класната стая, било на улица Асас, било виртуалната такава вместо дивана и компютърните игри, за всичко споделено през тези някакви си 15 години.
„Един неразделен клас“ звучи, училищният звънец бие, нашите гости от духовия оркестър на Сорбоната (с един от бившите ни ученици) дават тон и истинският купон започва. С него и нашето лято. Желаем ви го безгрижно, щастливо, споделено с най-скъпите, огласяно от смях и с българска реч. Шести септември ще дойде още утре, не оставяйте никакво забавление за по-късно.
А ние ще станем на същата тази дата сериозно училище. Двайсет години от първи звънец и менче до „Един неразделен клас“ и последен звънец. Най-хубавото предстои.
Гаранция Франция!
Даниела Петкова
