За двадесети път 24 май в сърцето на Париж

20 години българско училище в Париж — равносметка от един празничен ден на улица „Асас"

Един „вайб", който знаем как да създаваме

Спомняте ли си своя първи 24 май извън България? Аз още си спомням моя, преди повече от 30 години — слънчев и топъл, но освен че учебен, ми се стори някак си пуст. Нямаше го приповдигнатото настроение, нямаше цветята, нямаше усещането, че знаем какво празнуваме и че то си заслужава. Нямаше го „вайбът", както казват сега децата ни.

„Вайб" определено имаше на улица „Асас" тази събота. Букети цветя запристигаха от сутринта. Работливи ръце спретнаха масата със звуковата уредба, огромно празнично пано, арка с балони, картонени букви в ярки цветове, здравец и венец около иконата. Всичко това изникна все едно изведнъж, все едно сме го правили с години. Защото сме. Двадесет години по-точно!

Конкурси, диктовка и поздрави от България

През това време първи и втори клас участваха в конкурса по четене, а трети, четвърти, прогимназията и ентусиазирани родители — в празничната диктовка на БАН.

Дворът се напълни по обед, посрещнахме знамето и с няколко думи Камелия ни върна в ключовите моменти на тези 20 години — успехите, трудностите и амбициите на организацията, родена от огромното желание да предадем езика и културата си на своите деца. Приехме поздрави от България — лично от директорката на 18-о СУ в София, писмено от ОУ „Княз Александър I" в Пловдив, с чиито ученици нашите от начален курс общуват от 3 години.

Танци, песни и общност

Танцовата трупа „Чудесия" на майките и татковците ни развесели. Танцът на „Българчета" ни напомни, че традиция и модерност могат да намерят общ език. И май никога няма да се наситим на „Седнало е Джоре" и „Рипни, Калинке" в изпълнение на вокална група „Китчица".

А понеже общността ни я правят хората, отбелязахме и присъствието на няколко бивши ученици, успехите на две наши ученички на конкурса по превод на ВТУ, юбилея на преподавателката ни по музика и петдесетия 24 май като учителка (от които 20 в училището ни) на една от преподавателките по БЕЛ.

Рециталът на най-малките — най-вълнуващият момент

Особено вълнуващ беше рециталът на 1-ви и 2-ри клас. Всяко детенце, облечено с тениска, украсена с ръчно изрисувана буква, разказа с трепет защо е важна тази буква. Със звънка песничка за азбуката ни зарадваха и 1А клас.

Прогимназистите (ама не бяха ли те вчера в първи клас?), видимо докоснати от поезията на Вазов и Никола Фурнаджиев, ни трогнаха и показаха на по-малките, че езикът дава достъп до култура и литература. Най-накрая, след аплодисментите за прекрасните ни учители, всички заедно изпяхме „Върви, народе възродени." Както подобава за 24 май.

Привилегията на буквите

Текстът на диктовката на БАН беше по интервю на Антон Дончев, в което той твърди, че „и днес нашите букви са си същите, но с какво съдържание ще ги изпълним, зависи от нас."

Тази събота на улица „Асас" буквите ни бяха пълни с привилегия. Привилегия е да можем да осъществяваме такива празници, да отглеждаме децата си с два езика и две култури, да успяваме да пренесем специфичното чувство на 24 май в Париж, да се събираме всяка година, за да си кажем „Напред, науката е слънце…"

На всички от училищната ни общност, които създават и споделят тази привилегия всяка събота — благодарим ви! И понеже можем да се радваме и на едното, и на другото — Бангаранга!!!